Wis 17

Пета разлика

1 ^a Велики и непостижими са Твоите присъди. Затова онези, които не се поучиха, изпаднаха в заблуда. 2 ^b Защото беззаконниците искаха да подложат на гнет святия народ, но сега се заключиха по домовете си като затворници на мрака и пленници на дългата нощ, изоставени от вечния Промисъл. 3 Те мислеха да се укрият сред тайни грехове под тъмното покривало на забравата, но обзети от ужас, се разпиляха, гонени от призраци. 4 Дори и най-скритото място, където търсеха убежище, не ги избавяше от страха – зловещи звуци ехтяха около тях, явяваха се мрачни видения със свирепи лица. 5 И никаква огнена сила не можеше да проникне в мрака, нито сияйният блясък на звездите беше в състояние да озари онази страшна нощ. 6 Пред тях се самозапалваха огньове, изпълващи с ужас, и от уплаха пред неясните видения гледката пред очите им ставаше още по-страшна. 7 ^c Измамите на вълшебническото изкуство се оказаха безсилни, а превъзнасяният ум бе изложен на присмех. 8 Защото онези, които обещаваха да прогонят страха и ужаса от душата на страдащите, сами се поболяха от позорно малодушие. 9 И макар уж да не се плашеха от никаква опасност, те примряха от страх при появата на зверовете и съскащите влечуги и дори се бояха да погледнат въздуха, от който наникъде не може да се избяга. 10 Защото страхът свидетелства за безчестие и така то само се наказва. Гонено от съвестта, то винаги се бои от най-лошото. 11 А страхът не е нищо друго освен лишаване от помощта, която би ни дал разумът; 12 колкото по-малко се уповаваме на нея, толкова по-голям е страхът, защото не знаем причината за него.

13 И когато в тази мъчителна нощ, излязла от дълбините на нетърпимия ад, си легнаха, както обикновено, да спят, 14 те бяха подгонени от зловещи призраци, загубиха присъствие на духа, връхлетени от внезапен и неочакван страх. 15 И така, който където беше легнал, се превръщаше в пленник, заключен без окови в тъмница. 16 Било той земеделец или пастир, или на изнурителна работа в пустинята, никой не можеше да избегне отредената му съдба. 17 Защото всички бяха оковани в една и съща верига на тъмнината. Дали вятър фучи, или сред гъсти клони сладкогласна птичка пее, дали шумят буйни води, 18 ^d или отеква грохот от падащи скали, дали скокливи животни невидимо притичват, или се чува рев на свирепи зверове, дали се разнася ехо от планинските дълбини – всичко това им внушаваше страх. 19 Целият свят беше огрян от ярка светлина и всички работеха, без някой да им пречи. 20 Само над тях се простираше тежка нощ – образът на мрака, който някога щеше да ги обгърне. Но онова, което те самите изпитваха, беше по-тягостно от мрака.